„ТЫ”
Мирза Гедеонович Геловани (1917-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ
Видя как се разгарят небеса –
горяха те нечувано, проклето,
куршумът избръмча като оса,
кой знай защо другаря предпочете.
Той падна по очи в трева надлъж.
И както медсестра над брат загинал,
помръкна пролетта и изведнъж
в ден блед с войник бледнеещ сянка мина.
Пронизват те до костите вълни,
ти все по-слаб си, креташ уязвимо.
Но за деца крайпътни си спомни;,
забравили дом роден, даже име.
Горчиво скръбни: поглед и уста...
Вървиш. Кръвта света ни бял облива.
И нищо не спасява от смъртта –
единствен изход е: смъртта убивай.
Ударения
ТИ
Видя́ как се разга́рят небеса́ –
горя́ха те нечу́вано, прокле́то,
куршу́мът избръмча́ като́ оса́,
кой знай зашто́ друга́ря предпоче́те.
Той па́дна по очи́ в трева́надлъ́ж.
И ка́кто ме́дсестра́ над бра́т заги́нал,
помръ́кна пролетта́ и изведнъ́ж
в ден бле́д с войни́к бледне́ешт ся́нка ми́на.
Прони́зват те до ко́стите вълни́,
ти все по-сла́б си, кре́таш уязви́мо.
Но за деца́ крайпъ́тни си спомни́,
забра́вили дом ро́ден, да́же и́ме.
Горчи́во скръ́бни: по́глед и уста́...
Върви́ш. Кръвта́ света́ ни бял обли́ва.
И ни́што не спася́ва от смъртта́ –
еди́нствен и́зход е: смъртта́ уби́вай.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мирза Геловани
ТЫ
Ты видел, как горели небеса –
горели и неслыханно и мутно,
и пуля прожужжала, как оса,
предпочитая друга почему-то.
Он пал ничком, царапая траву.
И, словно медсестра над павшим братом,
вдруг тень весны возникла наяву
над бледным днем, с бледнеющим солдатом.
И дрожь тебя пронзила до костей,
и сам ты стал слабей и уязвимей.
Но вспомни путь и встреченных детей,
забывших дом, забывших даже имя.
В них горько все: и взгляд, и скорбный рот…
И ты идешь. И кровь на белом свете.
И ничего от смерти не спасет, –
одно спасенье есть: убийство смерти.
1942 г.
* Популярен е и друг вариант на стихотворението: „Ты помнишь, мины рвались то и дело / И вся земля вокруг была черна? /Ты помнишь, пуля мимо пролетела, / Но сердце друга встретила она? // Лежал он у ограды церкви бывшей / В шинели непомерной ширины, / Еще не знавший счастья, не любивший, / Неделю не доживший до весны. // Взрывной волною сплющен был и погнут / Его видавший виды автомат… И ты сказал, что главное – не дрогнуть / От скорби, испытаний и утрат. // Идем с боями… Медленные метры! / В глазах убитых – злых пожарищ медь… / Ничто и нас не оградит от смерти, / Коль не сумеем смерть мы одолеть.”
---------------
Руският и грузински поет Мирза Геловани (Реваз/ Мирза Гедеонович Геловани) е роден на 2 март 1917 г. в с. Накалакари,Тионетски район в Грузия. Пише стихове от детските си години, първата му поетична публикация е от 1935 г. Завършва Тионетския педагогически институт (1935 г.), слуша лекции в Държавния университет в Тбилиси. Работи като учител, коректор в изд. „Сабчота Мцерали” в Тбилиси и редактор във в. „Сабчота Абхазети” в Сухуми. Публикува поезия в списания като „Мнатоби”, „Наше поколение” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1938 г.). Широка популярност добиват неговите балади, сред които „Аони”, и поетичните му цикли „Белая земля”, „Цхракара” и „Военная лирика”. Участва във Великата отечествена война от първите й дни като танкист и командир на танков батальон. Загива през юли 1944 г. при форсирането на р. Западна Двина близо до с. Нижнее Кривино. След смъртта му има много издания с негова поезия, стиховете му са включени в сборници и антологии като „Сочинения. Советская Грузия”, „Грузинский классический стих”, „Стихи. Советская Грузия”, „Белая земля. Советская Грузия”, „Фронтовые стихи”, „Священная война”, „Великая Отечественная”, „Стихи о Великой Отечественной” и др.